Старобългарски речник
ходатаство 
ходатаство -а ср Молба, ходатайство се деснцеѭ емѹ даеш цѣломѫдре. дѣвъства твоего. непороьнааго жтѣ. пр стꙑхъ его ꙁбъранꙑх аћлѣхъ. ходатаствомь нашмь грѣшънꙑмь СЕ 87b 11 въ ходатаство жꙁн εἰς πράξιν ζωῆς В жизнената практика, в живота дажд емѹ вѣдѣт. благодѣат вь пѣне ... въ съвѣтъ правьденъ. срце съмѣрено. въ ходатаство жꙁн. ꙇ кротост. ꙇ стнѣ. ꙇ благодѣть творт СЕ 95а 12—13 Изч СЕ Нвб ходатайство ОА ВА ЕтМл БТР АР