Старобългарски речник
хоботъ 
хоботъ -а м Опашка, част от тялото на животно не хѹдъ бѣаше ꙁвѣрь нъ страшьнъ. вьсь бо корабь моръскъ. кожѧ едноꙙ хобота его подъꙙт не можааше ХЛ IАб 23 Изч ХЛ Гр οὐρά Нвб Срв хобот ОА ВА ЕтМл БТР АР ДА