Старобългарски речник
хлѫпат 
хлѫпат -хлѫпаѭ -хлѫпаш несв Прося, искам милостиня то сътворѭ ѣко гь мо отъемлетъ строене домѹ отъ мене. копат не могѫ. хлѫпат стꙑждѫ сѧ М Лк 16.3 З сꙑнъ тмеовъ вартме. слѣпъ сѣдѣаше пр пѫт хлѫбаѩ (погр. вм. хлѫпаѩ, Ягич, с. 158, бел. под линия) М Мк 10.46 Изч М З Гр ἐπαιτέω προσαιτέω хлѫбат Нвб Срв хлопам по нечия врата ’моля за подкрепа, помощ’ РБЕ