Старобългарски речник
хлѣвъ
хлѣвъ
-а
м
Обор; сграда, помещение за добитък
коснѫвъ сꙙ его рѫкама. въстлапвъ гнѣвъ словесꙑ кротъкꙑм. рѫкоѭ помъ. вьведе въ сво хлѣвъ къ ꙗслемъ
С
566.14
пꙑтааже кꙑ ꙁвѣтъ сьмꙙтеньꙗ того. ꙗко юньць гнѣва спльнь бꙑвъ їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ на толцѣ
С
566.3
Изч
С
Нвб
хляв, хлев
диал
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
Хлевище
МИ
ХХ,ЛИМР