Старобългарски речник
хлѣвна 
хлѣвна -ꙑ ж 1. Жилище, дом, къща саторннъ ... мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ. сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ С 204.17 ѹторъ же бѣаше прѣградлъ много мѣсто многамъ хлѣвнамъ.  велкамъ С 204. 28 про же вьс отъ ѹжасеньꙗ юньа на хлѣвнъ горѣ вьꙁлѣꙁошꙙ С 565.30  въ фарсенѫ хлѣвнѫ прде акꙑ ловѣкъ С 391.4  прстѫпвъ къ мѫжѹ. прмꙑ го въ своѭ хлѣвнѫ братъ С 524.22 н дъскꙑ бѣаше под н҄мъ н рогоꙁнꙑ. н но же то бꙑваатъ вь хлѣвнѣ нь ꙁемьꙗ дна С 555.6 Стесн.Помещение, килия. брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ  беꙁ влагꙑ. ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ С 300.6 2. Подслон, убежище посъл въ мѧ стꙑ дхъ тво ... ѣко хлѣвна твоѣ есмъ. да мом дверьм шедъ дхъ тво стꙑ. посъланꙑ тобоѭ СЕ 41b 20 не мамъ. хлѣвнꙑ ѹроьнꙑ. не мамъ кѫштꙙ н домѹ С 416.4 Образно. бес порока съсѫдъ. бе скврънꙑ хлѣвна беꙁъ въꙁмѫштенꙗ стьклѣнца С 243.3 СЕ С Гр κελλίον δωμάτιον οἴκημα καταγώγιον κειμήλιον κτίσμα Нвб хлевина диал ВА РРОДД