Старобългарски речник
хлѣбъ 
хлѣбъ -а м 1. Хляб, вид храна ꙇ рее емѹ дѣволъ. аще снъ ес бж. рьц каменю семѹ да бѫдетъ хлѣбъ М Лк 4.3 З кто естъ отъ васъ лвкъ. егоже аще простъ снъ сво хлѣба. еда камень подасть емѹ М Мт 7.9 Срв.Лк 11.11 М З А СК лвкъ мра моего на нъже ѹпъвахъ ѣдъ хлѣбꙑ моѩ въꙁвелілъ есть на мѩ ковъ СП 40.10 аще котораа жена отроѧ ѹдавⷮ҇. в҃ лѣта да поⷦ҇етꙿ сѧ. а҃ о хлѣбѣ  воⷣ҇ СЕ 103а 18 он же ѹмꙑвше мѹ ноꙁѣ.  хлѣбъ прѣдꙿложвше молꙗхѫ  въкѹст С 523.23 помол҄ьшемъ же сꙙ мь.  въкѹсвъше хлѣба  водꙑ. въ соботѫ велкѫѭ. прде к н҄мь пол҄емъ.  же бѣахѫ сь н҄мь С 125.10 Образно. амн амн глѭ вамъ. вѣрѹѩ вь мѧ матъ жвота вѣънааго. аꙁъ есмъ хлѣбъ жвотънꙑ М Йо 6.48 З А СК ѣдꙙ хлѣбъ съ жвъ бѫдетъ въ вѣкъ М Йо 6.58 З А гі бже нашъ. нбснꙑ жвотворѧ хлѣбе СЕ 16b 15 Стесн.Късче хляб, комат. отъвѣшта с. тъ естъ емѹже аꙁъ омоъ хлѣбъ подамъ. ꙇ омоь хлѣбъ дастъ юдѣ смоню скаротъскѹѹмѹ М Йо 13.26 З Спец.Хлябът, освещаван при тайнството евхаристия по време на литургия, който се преосъществява в тяло Христово. гі ... прꙁьр на нꙑ. ꙇ на (х)лѣбъ сь. ꙇ на ашѭ сѭ. ꙇ съ(т)вор ѭ прѣстое тѣло твое СС IIb 6 2. Прен. Храна, прехрана нѣстъ добро отѧт хлѣба ѧдомъ  поврѣщ псомъ М Мт 15.26 З, А, СК. Срв.Мк 7.27 М З вь себѣ же пршедъ рее. колко намънкъ отъца моего. ꙁбꙑваѭтъ хлѣб. аꙁъ же гладомь гꙑблѭ М Лк 15.17 З А СК прѣдъложень хлѣбомъ πρόϑεσις τῶν ἄρτων Предложение на хлябовете — в юдаизма — разполагането на дванадесет хляба, замесени със сакрална цел в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Според Стария завет хлябовете символизират 12–те израилеви колена. ⰱ ра. мѣаше пръваѣ скн. оправдане слꙋжъбѣ. стое же людъское. скнї. же съвръш сѧ пръваѣ. въ неже свѣтлнкъ  трапеꙁа.  прѣдложене хлѣбомъ Е 28б 18—19 хлѣб прѣдъложеньꙗ, прѣдъложен ἄρτοι τῆς προϑέσεως Хлябовете на предложението — в юдаизма — дванадесет хляба, замесени със сакрална цел, които са били разполагани в две редици по шест върху специална маса в средната част на храма. Били са поръсвани с ливан и сменявани всяка седмица. Могли са да бъдат употребявани за храна само от юдейските свещеници. Според Стария завет те символизират 12–те израилеви колена нѣсте л ъл ъто сътвор двъ ... како вьнде въ храмъ бж. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложенѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоно емѹ бѣ ѣст. н сѫщмъ съ нмъ. тъкъмо ереомъ еднѣмъ М Мт 12.4 Срв.Мк 2.26 М, З, А, СК;Лк 6.4 М З А хлѣбъ небесьнꙑ ἄρτος οὐρανοῦ Манна небесна; храна, която според библейския разказ Бог давал на евреите при странстването им в пустинята ї одъжді імъ мана ѣсті. ї хлѣбъ небесьнꙑ дастъ імъ хлѣбъ аглъ ѣстъ лкъ. брашьно посъла імъ добільѣ СП 77.24 ѡ болѣꙁн огн҄ дѹше прогонꙙшт.  потꙑ кръштенꙗ росꙙшт.  свѣтьл одеждꙙ дшꙙ тъкѫшт. ѡ болѣꙁн небесънѹѹмѹ хлѣбѹ дателю С 313.16 М З А СК О Е СП СЕ СС К С Гр ἄρτος τροφαί προσφορά ἄρτοι Нвб хляб, хлеб ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА