Старобългарски речник
хламда 
хламда -ꙑ ж Хламида — плащ, наметало, горна мъжка дреха ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емѹ. съвлѣшѧ съ него хламдѫ ꙇ облѣшѧ  въ рꙁꙑ своѩ М Мт 27.31 З, А, СК. Срв. СЕ50а 9 хламда рьвл҄ена [орьвл҄ена] χλαμὺς κοκκίνη Багреница ꙇ съвлѣкъше  хламдоѭ ръвленоѭ одѣшѧ  М Мт 27.28 З, А, СК. Срв. СЕ49b 25 Изч М З А СК СЕ От гр χλαμύς, ύδος хламіда хламѵда Нвб хламида остар ОА ВА