Старобългарски речник
хладьнъ 
хладьнъ -ꙑ прил Хладен, прохладен поко дшѭ раба твоего сего. на мѣстѣ свѣтълѣ. на мѣстѣ хладьнѣ. отънѭдѣже отъбѣже болѣꙁнь. скръбь  въꙁдꙑхане СЕ 57а 4 Срв. СЕ64b 17 хладьнъ бꙑват Разхладен съм, става ми хладно есе мѫжь вьстокъ мꙙ его ... же бꙑстъ мѫжъ пророкъ ... сльнъ словомъ. касааше сꙙ жъгомꙑмъ огн҄емъ.  хладн бꙑваахѫ С 476.17 Изч СЕ С Гр [τῆς] ἀναψύξεως хладнъ Нвб хладен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА