Старобългарски речник
хладъ
хладъ
-а
м
1. Прохлада, хладина
жден ꙇꙁ него вꙿсь дхъ творѧще жѧждѭ ... палѧщѭ грътань его. прохлад хладомь твомь. напо ꙇстоьнкомь твоеѩ благост
СЕ
29b 24
Образно.
хладомь твоеѩ благост. вьꙁгортъ сѧ вь немь. съмꙑсльно пламень дховенъ
СЕ
23b 6
2. Ветрец, прохладен повей на вятър
повелѣ бѹрі ста въ хладъ. ѹмлъкѫ влънꙑ его. въꙁвеселішѩ сѩ ѣко ѹмлъкѫ
СП
106.29
Изч
СП
СЕ
Гр
αὔραι
αὖραι
Нвб
хлад
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА
Срв
хладина
ж
прохлада
ж
[х]ладовина
ж
диал