Старобългарски речник
хтонъ 
хтонъ -а м Долна дреха, риза; хитон вон же егда пропѧсѧ са прѩсѧ (р)ꙁꙑ его. ꙇ сътворшѧ етꙑр с. комѹжъдо вонѹ ѧсть.  хтонъ. бѣ же хтонъ не шъвенъ. съ връхѹ стъканъ вьсь М Йо 19.23 Изч М З От гр χιτών Нвб хитон остар ОА ВА БТР АР