Старобългарски речник
херѹвмьскъ 
херѹвмьскъ -ꙑ прил Херувимски, който се отнася до херувим ѣко ба блгвшѧ сѧдѧштаго на жрѣбѧте ѣко і на прѣстолѣ херѹвімьсцѣмь. ѡсана снѹ двъ глѫште К 1а 37—38 клеврѣта ждѫтъ адама. къгда вьскрꙿснетъ. къгда вьꙁдетъ  къ богѹ въꙁвръттъ сꙙ. херовмъскꙑ прѣстолъ ѹготовлъ сꙙ стъ С 470.24 Изч К С От гр χερουβικός херѹвімьскъ херовмъскъ Нвб херувимски ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР