Старобългарски речник
херѹвмъII 
херѹвмъ -а м и херовмъ -а м или нескл. м. и ср. Херувим — един от деветте ангелски чина. В юдаизма и християнството — ангели–стражи. След изгонването на Адам и Ева от рая поставени да пазят пътя към дървото на живота стѣшѣ херꙋвма.  вꙑшъшѣ нбесъ. прѣпѣтаѣ бце Е 28 б 4 гь вьцѣсрі сѩ да гнѣваѭтъ сѩ люде. сѣдѩі на херовмѣ да подвіжітъ сѩ ꙁемлѣ СП 98.1 Срв Е 32 а 13 ѡбладаѩ вꙿсеѭ тварѭ. вдмоѭ  невдмоѭ. бже сѣдѧ на херовмѣ СЕ 93 а 21 воле ѹбо не трепештеш л. на рѫкѹ носꙙ гоже трепештѫтъ херовмъ. которꙑмъ бо страхомъ С 456.18 се аꙁъ вьсь жвотѣ прꙙстхъ т сꙙ. повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ С 470.5 славнꙑ цѣсарь.  пргвожденъ бꙑстъ на дрѣвѣ. славмꙑ херовмомъ  серафмомъ С 481.30 отъ сьмрьтнааго тьлѣньꙗ. прсꙙꙁ къ пльт мо гръдѹѹмѹ херовмомъ.  ьстъно серафмомъ.  страшьно беспльтьнꙑмъ сламꙿ С 502.4 цѣсарѹѧ вь вѣкꙑ богъ. сѣдꙙ на херовмѣ. гоже хвалꙙтъ аггел  арꙿхаг҄гел С 158.5-6 Е СП СЕ С От гр [τὰ] χερουβίμ Превежда и гр. χερουβικός херѹвімъ хірѹвімъ херꙋвмъ хіровімъ Нвб херувим ОА ВА Дюв НГер БТР АР Срв Херувима ж ЛИ Херувимов ФИ СтИл,РЛФИ