Старобългарски речник

херѹвмъ^I

херѹвмъ прил Херувимски блажѫ їѡсфа  нкодма. бꙑсте бо прѣжде херовмъ херовмѣша бога вь себѣ носꙙшта С 458.5 Изч С Гр [τὰ] χερουβίμ херовмъ Нвб Срв херувимски