Старобългарски речник
хватат 
хватат -хватаѭ -хваташ несв Хващам, улавям  їѡаннъ ... въстаꙗше ... на раба бжꙗ.  дъмꙑ на лце го.  плюѧ на н҄ь.  нанаѧ рѫкама свома хватат го С 554.10 Изч С Нвб хвата, хватам диал Дюв НГер ДА Срв хващам ОА ЕтМл БТР АР ДА