Старобългарски речник
хвальнъ 
хвальнъ -ꙑ прил Достоен за похвала, прослава; славен, прославен вельі гъ  хваленъ ѕѣло. въ градѣ ба нашего въ горѣ стѣ его СП 47.2 ѣко бъ велеі  хваленъ ѕѣло. страшенъ естъ надо вьсѣмі бгꙑ СП 95.4 ото въстокъ ньца до ꙁападъ. хвально їмѩ гне. въїсокъ надо вьсѣм ѩꙁкꙑ гь СП 112.3 жрътва хвальнаꙗ ϑυσία αἰνέσεως Благодарствено жертвоприношение, хвалебна жертва растръга ѫꙁꙑ моѩ. тебѣ пожьрѭ жрътвѫ хвальнѫ. ї імѩ гне пріꙁовѫ СП 115.8 жрътва хвальнаа прославітъ мѩ. ї тѹ пѫтъ імъже ѣвлѭ емѹ спнъе мѹ СП 49.23 пѣнь хвально αἶνος ῳ᾿δῆς Похвална, хвалебна песен дава пѣніѣ хвалънаѣ въ дьні пръвꙑѩ соботѣ егда населі сѩ ꙁемⷧѣ СП 92.1 Изч СП Гр αἰνετός [вар. αἰνέω] хваленъ хвалънъ Нвб хвален ОА ВА НГер ДА Срв [по]хвален