Старобългарски речник
хартонъ 
хартонъ -а м ЛИ 1. Харитон — мъченик. Пр. на 9 септември [събор в Девтерон] мⷺца сепⷠ҇ е҃ стааго мⷱка евдоксіа. хартона А 115c 2 2. Харитон Изповедник — отшелник в Палестина, основател на няколко лаври. Умр. ок. 350 г. Пр. на 28 септември достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стꙑхъ. ꙇ прⷣ҇бънꙑхъ оць нашхъ. ꙇ постьнцѣхъ. анътоню. ефьтмѹ. савѣ. хартонѹ. ꙇ же съ нм СЕ 92b 25—26 Изч А СЕ Гр Χαρίτωνος Нвб Харитон ЛИ Харитонов ФИ СтИл,РЛФИ