Старобългарски речник
хартн 
хартн ж ЛИ Харитина — християнка от Понт [Мала Азия], умр. мъченически [ок. 304 г.] по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 5 октомври [според месецослова на Цариградската църква през IX—X в. на 5 октомври; други дати до XI—XII в. — 4, 6 септември и 15 януари] ꙁ҃ [септ.] стрстъ стаго соꙁона.  стѣ хартон (погр. вм. хартн, МирчевКодов, Индекс, с. 255) Е 25б 10—11 Изч Е Гр Χαριτίνη Нвб Харитина СтИл,РЛФИ