Старобългарски речник
хананескъ
хананескъ
-ꙑ
прил
МИ
Ханаански, който се отнася до земята Ханаан
ꙇ се жена хананеска. отъ прѣдѣлъ тѣхъ шедъш. въꙁъ глѭшт. помлѹ мѧ г снѹ давдвъ. дъшт моѣ ꙁълѣ бѣсънѹетъ сѧ
М
Мт 15.22
З
СК
хананеска ꙁемлꙗ
ἡ Χαναάν
Ханаан, земята на запад от р. Йордан
нъ стъ на хананестѣ ꙁем богъ. а нъ вь егуптѣ
С
366.11
Изч
М
З
СК
С
Гр
Χαναναῖος
хананѣіскъ