Старобългарски речник
ханааньскъ 
ханааньскъ -ꙑ прил МИ Ханаански, който се отнася до Ханаан — земята на запад от р. Йордан, населена с потомците на Хамовия син Ханаан [Бит 10.15—20]. Според Бит 12.5, 7; 13.5 посочена от Бога на старозаветния патриарх Авраам като земя за неговото потомство [„Обетованата земя“ — Евр 11.9]. Завоювана от израилтяните [Чис 21; Нав; Съд 1 и сл.] сіога црѣ аморѣїска. ї вьсѣ цсрва ханааньска. ї дастъ ꙁемлѣ їхъ достоѣне. достоѣне їлю людемъ своїмъ СП 134.11  пролішѩ кръвъ неповнънѫ. кръвъ сновъ своіхъ ї дъщерьреі. ѩже пожръшѩ стѹканънꙑмъ хананъскꙑꙶмъ СП 105.38 Изч СП Гр [τῆς] Χαναάν хананъскъ