Старобългарски речник
хамовъ 
хамовъ прил притеж ЛИ Хамов, на Хам — според старозаветната легенда син на Ной [Бит 5.32], спасил се с баща си, братята си Сим и Яфер [Иафет] и семействата [Бит 9.18] в ковчега по времето на потопа юдеса въ ꙁемі хамовѣ. страшьна въ морі ръмьнѣемъ СП 105.22 посъла мосѣа раба своего. арона егоже ꙁбъра себѣ. положі вь ніхъ словеса ꙁнамнеі своіхъ.  юдесъ свохъ въ ꙁемлі хамовѣ СП 104.27  въніде їль вь ег҄пѵтъ. ї ѣковъ пріде въ ꙁемлѭ хамовѫ СП 104.23 ї побі вьсѩ пръвѣньцѩ въ ꙁемⷧі ег҄ѹпотьстѣ. наѩтокъ въсѣкого трѹда їхъ въ селѣхъ хамовѣхъ СП 77.51 Изч СП Гр τοῦ Χάμ От евр ЛИ Hām ’горещ’