Старобългарски речник
халкопратꙗ 
халкопратꙗ - ср мн МИ въложень ьстьнааго поꙗса прѣсвѧтꙑѩ богородцѧ въ халкопратхъ ἡ κατάϑεσις τῆς τιμίας ζώνης τῆς παναγίας Θεοτόκου ἐν τῇ Σωρῷ τῶν Χαλκοπρατείων Църковният празник Полагане честния пояс на Богородица в Халкопратия [в специално построен храм, посветен на Богородица в Халкопратия по времето на имп. Маркиан [450—457 г.], обновен при Юстиниан [527—565 г.] — 31 август мⷺца авгоⷭ҇ ћ҃а҃. въложене. поѣса ⷭ҇енааго прстъѩ бцѧ лежѧщааго въ стѣ краб. въ халкопратіхъ А 153b 10 Изч А халкопратіꙗ