Старобългарски речник
халк҄донъ 
халк҄донъ -а м МИ Халкидон — град във Витиния [Мала Азия, срещу Босфора, дн. Кадъкьой в Турция], където през 451 г. се е състоял IV Вселенски събор, свикан от имп. Маркиан [450—457 г.], против монофизитите. Присъствали са 630 епископи. Пр. на 16 юли [Възпоминание на IV Вселенски събор]. Празникът е установен от имп. Юстин I [518—527 г.] мⷺца юⷧ҇ е҃ ҃ꙇ сьнмъ стъхъ оць ꙇⷤе въ халкдонѣ. х҃ ҃ћ А 150b 27 Изч А Гр Χαλκηδών