Старобългарски речник
хаждат 
хаждат -хаждаѭ -хаждаш несв Прихождам, отивам често на определено място мноꙁ же молꙗахѫ  прт мѹ въ домꙑ хъ. да помолтъ сꙙ богѹ ꙁа н҄ꙙ. онъ же вдꙙ вѣрѫ хъ  непрѣꙁорьство покаꙁѹѧ хаждааше С 206.6 Изч С Гр πορεύομαι Нвб Срв [до]хаждам диал