Старобългарски речник
фѹртѹнатꙗнъ 
фѹртѹнатꙗнъ -а м ЛИ Фортунатиан [Фортунат] — управител на римските провинции [дн. Мароко, Алжир, Тунис, Либия] в Африка по времето на имп. Деций [249— 251 г.] фѹртѹнатꙗнъ же кнꙙꙁъ то слꙑшавъ рее къ свꙙтꙑмъ. пожьрете. л ... погѹбьѭ вꙑ С 176.12 фуртѹнатꙗнъ же кнꙙꙁъ рее. вждѫ вꙑ мѫж растомъ добрꙑ.  краснꙑ  словомъ ѹмѫдренꙑ С 175.21—22 посъла же въ афрк҄ѭ неьствѫѭ тѫ ꙁаповѣдь. къ кнꙙꙁѹ фуртѹнатꙗнѹ афрк҄ьскѹѹмѹ С 174.22—23 Изч С Гр Ζουρτουνατιανός фуртѹнатꙗнъ