Старобългарски речник
фока 
фока -ꙑ м ЛИ Фока — епископ на Синопа [Понт, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Траян [98—117 г.]. Пр. на 22 септември и 22 юли [пренасяне мощите му ок. 403—404 г.] мⷺца сепⷠ҇ ҃ б҃. стъх мⷱкъ фокъ  дрѹжінъⷢ҇ е А 121а 15 Изч А Гр Ζωκᾶς