Старобългарски речник
флавꙗнъ
флавꙗнъ
-а
м
ЛИ
Флавиан Изповедник — цариградски патриарх [447—449 г.], свикал поместен събор [448 г.] в Цариград против монофизита Евтихий. Пр. на 16 февруари [памет и на 18 февруари; във византийски и славянски извори също на 16 и 17 февруари. През IX—X в. в Неделя Сиропустна и 12 ноември]
неⷣ҇ сꙑропꙋстьⷩ҇. памⷮ҇ вав...нꙋ [!]
СК
72b 14
неⷣ҇. сꙑропоⷭ. в нѫже бꙑваетъ памѧтъ. влавѣнѹ патрархѹ. лъвѹ. папежѹ рмъскѹ
Е
4б 16
Изч
СК
Е
Гр
Ζλαβιανός
влавѣнъ