Старобългарски речник
фнсъ 
фнсъ -а м ЛИ Финеес — еврейски първосвещеник, син на Елеазар и внук на Аарон [Изх 6.32]. Надзирател на левитите [Чис 3.32]  раꙁдражшѩ і въ наінанхъ своіхъ.  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье.  ста фнісь  ѹгоді.  прѣста сѣъ СП 105.30 Изч СП Гр Ζινεές От евр Pīnẹhās ’възклицаваща медна уста’ фнісь