Старобългарски речник
флоте 
флоте -ꙗ м ЛИ Филотей — първенец в Кесария [на р. Ефрат], споменат в житието на св. Анин от Супрасълския сборник слѹга. вь пръвѣѣмъ ѹбо дворѣ не вдтъ н дꙿного. въ вторѣѣмъ же бꙑвъ обрꙙштетъ флоѳеа. то бо бѣаше мꙙ бꙑвъшѹѹмѹ прмк҄рю въ старца мѣсто С 555.11 Изч С флоѳе Нвб Филот м ЛИ Филотей м ЛИ Филотея ж ЛИ Филотка ж ЛИ Филотов ФИ СтИл,РЛФИ