Старобългарски речник
флософꙗ 
флософꙗ -ѩ ж 1. Философия — наука за най–общите закони на развитието на природата, обществото и мисленето то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.15 2. Мъдрост, умение вьсеі флософі. вештъм. ꙇ гꙑ наѹ і. областъ дастъ емѹ надъ бѣсꙑ. ꙇ юдеса многа створіті К 5b 3 3. Стесн. Разбиране, схващане да трѣбѣ естъ трѣꙁва дша. мьже мъноꙃ сѫтъ крадоводѧще флософеѭ  тъщеѭ лестѭ Х IIВб 24—25 Изч К С Х От гр φιλοσοφία флософіꙗ Нвб философия ОА ВА ЕтМл БТР АР