Старобългарски речник
флоктмонъ 
флоктмонъ -а м ЛИ Филоктимон — един от 40–те кападокийски воини християни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения [Мала Азия] по времето на имп. Лициний [308— 324 г.]. Пр. на 9 март бѣахѫ же вон кападок҄скꙑѧ странꙑ ... жвѫште благовѣрьнѣ. сломъ ҃м. а се мъ мена ... ѹлꙗн. сснї. фліктмон. курїл. ѹалер С 69.12—13 стъ. ѯаньтасъ. сснъ ... філоктімон ... куріонъ. молⷮ ба ꙁа нꙑ ТН Изч С ТН Гр Ζιλοκτήμων фліктмон філоктімон