Старобългарски речник
флстоновъ 
флстоновъ прил притеж ЛИ Филистионов, който се отнася до Филистион [ок. I—II в.] — поет, мим, автор на фарсове, родом от Никея [или Магнезия?], Мала Азия гнѣвааш сꙙ о божхъ ѹенхъ. ꙗко пшем сѫтъ на благодар вѣрѹѭштїмъ. ѫродвꙑѧ бесѣдꙑ флстоновꙑ псат не ставьꙗте. а славьнꙗ божꙗ не псат С 403.23 Изч С Гр [τοῦ] Ζιλιστίονος