Старобългарски речник
флпъ 
флпъ -а м ЛИ 1. Филип — един от 12–те апостоли, родом от Витсаида, проповядвал в Самария, Юдея, Гърция, Арабия и др. Умр. мъченически [ок. 80 г.?] в Йерапол Фригийски. Пр. на 14 ноември и 30 юни [събор на 12–те апостоли] обрѣте флпъ натаналѣ. ꙇ гла емѹ. егоже пса мос въ ꙁаконѣ  прц М Йо 1.46 З А СК гла емѹ натаналь. отъ наꙁарета можетъ л то добро бꙑт. ꙇ гла емѹ флпъ прд  вждъ М Йо 1.47 З А СК с ... гла къ флпѹ. мь кѹпмъ хлѣбꙑ да ѣдѧтъ с М Йо 6.5 З А гла емѹ с. толко л врѣмѧ съ вам есмъ  не поꙁна л мене флпе М Йо 14.9 З А СК мѣⷰ҇. тоⷤ҇. ді. ста аплⷪ҇ флпа У IIа 2 ꙇꙁволе стꙑѩ  славънꙑѩ аплꙑ своѧ. петра  павъла. ꙇ флпа. ꙇ варътоломѣа. братрꙑ бꙑт СЕ 10b 8 2. Ирод Филип — тетрарх на Ватанея, Хавран и Трахонитида, брат на Ирод Антипа и син на цар Ирод I Велики родъ посълавъ ѩтъ оана. ꙇ съвѧꙁа  въ темьнц. ꙇродѣдꙑ рад женꙑ флпа братра своего М Мк 6.17 З, А. Срв.Мт 14.3 М З глаше бо оанъ родов. не достотъ тебѣ мѣт женꙑ флпа братра своего М Мк 6.18 З А въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑъства тверѣ к҄есарѣ ... родѹ. флпѹ же братрѹ его етврътовластъствѹѭштѹ тѹреѭ  трахонтъскоѭ ст(р)аноѭ М Лк 3.1 З А СК 3. Филип — един от 7–те първи дякони [Деян 6.5] и един от 70–те апостоли, родом вероятно от Кесария Палестинска. Пр. на 11 октомври и 4 януари [събор на 70–те апостоли] [през IX—X в. на 1 май] прведошꙙ же естънааго съсѫда  стежера мѫенкомъ ... подражаѧ конꙿдаьскꙑѧ. же флпѹ не покажетъ водꙑ крьстт сꙙ.  вѣроват гѹ. не бо бѣаше томѹ непрꙙстьнкъ. нъ пролꙗт кръвь.  вьсѣмъ сꙙ крьстт С 60.20 М З А СК Б У СЕ С Гр Ζίλιππος філіпъ фліпъ Нвб Филип м ЛИ Филипа ж ЛИ Филипина ж ЛИ СтИл,РЛФИ Филип МИ ЙЗах,Кюст.кр