Старобългарски речник
флмонъ 
флмонъ -а м ЛИ Филимон — християнин, умр. мъченически [ок. 287 г.?] заедно с Аполоний и др. в Антиноя [Египет] по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 14 декември мⷺца деⷦ҇ г҃҃ꙇ стааⷢ҇ тѵрса левка калка.  стѹю мⷱ҇кѹ флмона  аполона А 129b 21 Изч А Гр Ζιλήμων Нвб Срв Филимона ж ЛИ Филимена ж ЛИ СтИл,РЛФИ