Старобългарски речник
фелон҄ь 
фелон҄ь -ꙗ м Фелон — част от облеклото на свещеника, която се облича по време на литургия поⷫ҇ вьꙁложь ѹрарь.  фелонь. поставь болѧщааⷢ҇ прѣⷣ҇ олътаремъ. дръжѧща свѣщѧ. ꙇ поклоньша сѧ. въшеⷣ҇ въ олът҇аⷬ. молтъ сѧ бѹ СЕ 38b 5 Изч СЕ Нвб фелон църк остар ОА ВА