Старобългарски речник
фелон҄ь
фелон҄ь
-ꙗ
м
Фелон — част от облеклото на свещеника, която се облича по време на литургия
поⷫ҇ вьꙁложь ѹрарь. фелонь. поставь болѧщааⷢ҇ прѣⷣ҇ олътаремъ. дръжѧща свѣщѧ. ꙇ поклоньша сѧ. въшеⷣ҇ въ олът҇аⷬ. молтъ сѧ бѹ
СЕ
38b 5
Изч
СЕ
Нвб
фелон
църк
остар
ОА
ВА
