Старобългарски речник
фарсеовъ 
фарсеовъ прил притеж Фарисейски, който принадлежи на фарисей ꙇ се жена въ градѣ ѣже бѣ грѣшънца. ꙇ ѹвѣдѣвъш ѣко вьꙁлежтъ. въ храмнѣ фарсѣовѣ. прнесъш алавастръ мѵрѹ М Лк 7.37 З, А. Срв. С391.9 молѣаше же еднъ отъ фарсѣ да б ѣлъ съ нмъ. ꙇ въшедъ въ домъ фарсѣовъ вьꙁлеже М Лк 7.36 З, А. Срв. С390.27 кака стъ пркасаѭштꙗ сꙙ мъ. ꙗко грѣшнца стъ. неловѣьскъ бъшьѭ  слѣпъ фарсеѡвъ съмꙑслъ. нъ то к н҄емѹ рее благꙑ благодѣтел҄ь С 393.4 Изч М З А С Гр τοῦ Ζαρισαίου фарсеѡвъ Нвб Срв фарисейски