Старобългарски речник
фарсенъ 
фарсенъ прил притеж Фарисейски, който принадлежи на фарисей въ фарсенѫ хлѣвнѫ прде акꙑ ловѣкъ. вьсе мѣсто спльнꙗѧ. да  бож стро  ловѣколюбьств покажетъ С 391.4 Изч С Гр τοῦ Ζαρισαίου Нвб Срв фарисейски