Старобългарски речник

фаресъ

фаресъ -а м ЛИ Фарес — в Стария Завет син на Юда и брат близнак на Зара [Бит 38.29]; в новозаветната традиция един от прадедите на Христос юда же роді фареса  ꙁара. ѡтъ тамаръ. фаресъ же роді есрома А Мт 1.3 Изч А СК Гр Ζάρες От евр Peres