Старобългарски речник
фараосъ 
фараосъ -а м Фараон, владетел в Древен Египет раꙁдѣльшюмѹ ръмъное море въ раꙁдѣлене ... ї проведъшюмѹ їлѣ по срѣдѣ его ... ї ꙁдрѩсъшю фараоса ї слѫ его въ море ръмъное СП 135.15 посъла ꙁнаменѣ ї юдеса посрѣдѣ тебе ег҄упте. на фаоса (погр. вм. фараоса, Север., с. 174, бел. под линия) ї на вьсѩ рабꙑ его СП 134.9 ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне. дꙗвол҄е попъран ... тꙑ фараѡсѹ въ срьдц втавъ. новорожденꙑѧ ждовъскꙑ дѣт акꙑ трѣвѣ ѹвꙙнѫт сътвор С 389.12 Изч СП С От гр Ζαραώ фараѡсъ Вж. при фараонъ Нвб