Старобългарски речник
фараон҄ь
фараон҄ь
прил
притеж
Фараонов, който принадлежи на фараона
г боже ... ꙁбаввꙑ данла отъ ѹстъ львовъ. сънабьдѣвꙑ мѡӱсѭ отъ рѫкꙑ фараѡн҄ꙙ ... ѹслꙑш насъ молꙙштъ т сꙙ хсе
С
179.9—10
Изч
С
От
гр
[τοῦ] Ζαραώ
фараѡн҄ь
Вж. при
фараоновъ
Нвб