Старобългарски речник
фараонъ 
фараонъ -а м Фараон, владетел в Древен Египет нꙑн҄ꙗ тꙑ с г же ѹслꙑшавъ мѡусѭ  даѭшта ꙁнаменꙗ  ѹдеса въ егуптѣ. въ фараѡнѣ  въ людехъ го С 77.12—13 Изч С От гр Ζαραώ фараѡнъ Нвб фараон ОА ВА БТР АР