Старобългарски речник
фанѹл҄евъ 
фанѹл҄евъ прил притеж ЛИ Фануилев, който е в някакви отношения с Фануил — бащата на пророчицата вдовица Ана, посрещнала Йосиф и Мария в Храма, където те довели Христос на 40ия ден след рождението му за ритуално посвещаване на Бога като първороден син [Изх 34.19— 20, Чис 18.15—16] ꙇ бѣ анна пророца. дъшт фанѹлева. отъ колѣна асѹрова ... жвъш съ мѫжемъ ж҃ лѣтъ М Лк 2.36 Изч М З А СК Гр τοῦ Ζανουήλ От евр ЛИ Penū’ēl ’лице на Бога’ фаналевъ