Старобългарски речник
ф 
ф I. Буквен знак. Двадесет и третата буква от стб. азбука, назовавана фрьтъ; в глаг ⱇ в кир. ф; в нвб. звук ф II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱇ҃, ф҃ = 500, D В състава на сл. числ. памѧтъ стꙑхъ мѫенкъ калстрата  дрѹжнꙑ его. сломъ ф҃҃. пр дѡклтѣнѣ цр. (...) мѫен Е 37 6 13 Е