Старобългарски речник
ѹѩт 
ѹѩт -ѹмѫ -ѹмеш св 1. Взема участие, присъединя се към някого еппъ ... давъ мѹ вонъ вѣрьнъ мѫжъ сломъ пꙙть сьтъ. с н҄мже пршъдъ арꙿхеппъ въ херсоньскъ градъ ... крьстꙗн съ многоѭ радостѭ. ѹмъше кѹпꙿно с нꙿмъ  съ сѫштм мѹ С 540.3—4 2. Завзема, превзема пршъдъ арꙿхеппъ въ херсоньскъ градъ ... прѧшꙙ го кръстꙗн съ многоѭ радостѭ ... кѹп҄но с нꙿмъ  съ сѫштм мѹ ѹѧшꙙ градънꙑѧ стѣн С 540.4 3. Прен. Обхванат съм, обзет съм от нещо отъ съна въꙁбѹждаѭшта мꙙ сънт  псанью прѣдат ꙗже отъ ловѣка бжꙗ анна. боꙗꙁньѭ многоѭ ѹѧтъ. не облѣнхъ сꙙ наꙙт. нареенааго сън҄енꙗ С 543.21 Изч С ѹѧт Нвб уема, уемам диал ОА НГер БТР ДА Срв уем ует ’непохватен’ м