Старобългарски речник
ѹꙗꙁвт 
ѹꙗꙁвт -ѹꙗꙁвлѭ -ѹꙗꙁвш св Нараня някого, нанеса му рани, уязвя  въ врѣмѧ посъла къ дѣлателемъ рабъ. да отъ плода вногрда дадѧтъ емѹ. дѣлателе же бвъше пѹстшѧ тъшть. ꙇ прлож трет посълат. он же  сего ѹѣꙁвьше ꙁгънашѧ М Лк 20.12 З Образно. ѡле блажен ѧꙁꙑц. лко хъ стꙑ тъ гласъ спѹстшꙙ. же въꙁдѹхъ прмъ свꙙштенъ бꙑстъ. агꙿг҄ел же слꙑшавъше вьсплескашꙙ. дꙗволъ же сь бѣсꙑ ѹꙗꙁвенъ бꙑстъ С 86.9 сцевъ остенъ ꙁавст. днѫ бо въглѫб ѭ въ дѹш.  въсего ловѣка ѹꙗꙁв.  о добрѣ пешт сꙙ слѫ раꙁор С 339.28—29 Изч М З С Гр τραυματίζω ѹѣꙁвт Нвб уязвя, уязвявам ОА ВА БТР АР