Старобългарски речник
ѹтел҄ьнъ
ѹтел҄ьнъ
-ꙑ
прил
Поучителен, който е свързан с поучение
бъ нашъ. остав намъ стꙑхъ мѫенкъ арꙿхеппъ нашхъ жт. то бо въ словесехъ ѹтел҄ънꙑхъ оставшꙙ
С
542.15—16
Изч
С
ѹтел҄ънъ
Нвб
Срв
[по]учителен