Старобългарски речник
ѹтел҄ь 
ѹтел҄ь -ꙗ м Учител, наставник, водач гла е сь маре. обраштьш же сѧ она гла емѹ. еврескꙑ раввѹн. еже нареетъ сѧ ѹтелю М Йо 20.16 А. Срв.Йо 1.39 М З А нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь М Мт 10.24 З, А. Срв.Лк 6.40 М З вꙑ же не нарцате сѧ равъв. еднъ бо естъ вашъ ѹтель хъ. вьс же братрьѣ есте ꙇ отъца не нарцате себѣ на ꙁем М Мт 23.8 З А он же пршедъше глашѧ емѹ ѹтелю. вѣмь ѣко стненъ ес ꙇ не родш н о комьже М Мк 12.14 З рее же емѹ еднъ отъ народа. ѹтелю рьц братрѹ моемѹ да раꙁдѣлтъ съ мъноѭ достоѣнье М Лк 12.13 ѡ съребролюбьстве вьсе се ꙁълое то сътворло естъ. то въꙁлюбь сь ѹтелѣ. своего прѣдастъ К 4b 9 Срв. С411.22  се ѹвѣдѣвъше сътекошꙙ сꙙ. плаѫште стааго.  погребъше го. акꙑ свого каꙁателꙗ  ѹтелꙗ С 52.3 ѡ томꙋ л тꙙ накаꙁа ѹтел҄ь повѣждъ м С 411.3 ѹенц  дрꙋꙁ с н҄мъ толц. ꙁа мꙙ ѹтелꙗ свого ѹмрѣшꙙ С 136.15 вьсел҄енъскꙑ же ѹтел҄ь блаженꙑ павьлъ. пшꙙ солѹнꙗнемъ рее С 488.8 два на десꙙте схъ пае бѣаше ꙁбьрано.  же с бѣахѫ. с окрьсть ѹтелꙗ дрѹжна.  отъ схъ ско юда С 409. 10—11 т на стннꙑѧ ꙁарꙙ вьꙁьрѣт. сцевъ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ. же прѣждеꙁъванꙗ ътѫтъ.  нарцат сꙙ ѹтел҄емъ велаѭтъ сꙙ С 339.22 анѳупатъ рее тꙑ л с ѹтел҄ь мъ. отъвѣшта е. рее анѳупатъ. бѹст ѹтел҄ь с С 139.24, 26 (...) томѹ ѹтель гда  ꙁѣло гонꙙ ѣ не тѣм сѫ МЛ А 23 Прен.Пример за подражание, образец. ѡ раꙁбоініе цѣсрствію ісповѣдьніе. ѹітелю мⷱ҇кмъ К 11b 21—22 М З А СК Б О СЕ К С МЛ Гр διδάσκαλος ζηλωτής παιδοτρίβης ῥαββί Χριστός ѹітель Нвб учител ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА