Старобългарски речник
ѹтел҄евъ
ѹтел҄евъ
прил
притеж
Който се отнася до учителя, учителев
відѣ лі спꙑтанье ѹітелево. въ колцѣ кротості велітъ да прѣбꙑваемъ
К
4а 10—11
не бѣаше хъ бол҄е дного на десꙙте. т же распрашен. нъ обѣштан л ѹтел҄евꙑ нѣкоторꙑм. ашт бо не въсталꙿ. то н та хотѣахѫ мъ вѣрьна бꙑт
С
442.16—17
Изч
К
С
Гр
τοῦ διδασκάλου
ѹітелевъ
Нвб
учителев
ОА
Срв
Учителев
ФИ
СтИл,РЛФИ