Старобългарски речник
ѹень 
ѹень -ꙗ ср 1. Учение, религиозна доктрина, теория тъгда раꙁѹмѣшѧ ѣко рее хранте сѧ. не отъ кваса хлѣбънааго. нъ отъ ѹенѣ фарсеска  садѵкеска М Мт 16.12 З егда съконьа съ вьсѣ словеса с. двлѣхѫ сѧ народ о ѹен его М Мт 7.28 З, А, СК. Срв.Мт 22.33 М, ЗI;Мк 1.22 М З въ на ѹеннѣ (погр. вм. ѹенѣ, Мирчев, Кодов, с. 137, бел. под линия) странъна. раꙁлнаꙗ. не прѣлагате сѧ Е 33б 12—13 ꙇ дівъное ѹенье ꙇ. накаꙁанье. вьсе то съребролюбьствье сътворіло естъ ꙁабꙑт К 4b 22 Поучение, напътствие, наставление. егда ѹаше і. остаті ꙁълаго наѧтка того. не послѹша. ні пріѩтъ ѹеньѣ К 5b 25 2. Процесът на усвояване на някакво знание, обучение, учене ꙁане і х(...)ъ рее вдѣвъ ꙇюдѫ съмѧте сѧ. есо раді съмѧте сѧ. помꙑшлѣѩ ѣко по толіцѣ ѹені въ какъ брѣгъ себе въвръгъ не юѣше К 3b 4 вдш л колко ѹен прѣобдѣ. вдш л колко ꙁъло лѣность  ѹлꙙдан. юда глагол҄емꙑ скаротнъ С 410.9 птаѧ дѣт своѧ въ накаꙁан  ѹен господьн҄. тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.17—18 покаꙁа доблаꙗ мат. ꙗко ѹенм благꙑѧ вѣрꙑ вьскрьмла  пае. неже млѣкомъ С 96.17—18 праваꙗ ѹеньꙗ τὰ δόγματα Правилно, истинско учение каа бо пол҄ьꙃѣ еже вѣдѣт. о бꙃѣ праваꙗ ѹенꙗ добрѣ. а блѫдъ дѣат срамьнѣ Х II Вб 10—11 правовѣрьнꙑхъ ѹень τὸ τῶν δογμάτων μάϑημα Правилното, истинското учение велко ѹбо естъ пртѧжане правовѣрънъхъ. ѹене ХЛ II Вб 19—20 ѹеньꙗ правꙑѩ вѣрꙑ τὰ δόγματα Учение за християнската вяра да н ѹенꙗ правꙑꙙ вѣрꙑ. беꙁ дѣлъ благъ прꙙтъна бѹ. н дѣла твормаꙗ беꙁ благоестьнꙑхъ ѹен. прꙙтъна сѫтъ отъ ба ХЛ II Вб 3 М З А СК Е СП К С ЗЛ ХЛ Гр διδαχή διδασκαλία δίδαγμα παραίνησις ἀνάγνωσμα δόγμα μάϑησις νουϑεσία παιδεία τὸ διδασκαλεῖον κατήχησις ѹеніе ѹене ѹенье ѹен Нвб учение ОА НГер ЕтМл БТР АР