Старобългарски речник
ѹходъ
ѹходъ
-а
м
Беглец; този, който е избягал от нещо [образно]
вдѣшꙙ бо беꙁаконнц осꙙꙁашꙙ ѹдесꙑ ѹдотворца бога ... вдѣшꙙ лаꙁара ѹхода сьмрьт бвъша (!)
С
323.18
Изч
С
Гр
φυγάς
Нвб
Срв
ход ’движение’, [из]ход ’излизане’
